Илиана Димитрова: Спортният психолог трябва да работи не само със състезателите, а и с треньорите им!
Спортните резултати зависят от стабилната психика. Има много състезатели, които са безспорни таланти, но се представят на посредствено ниво. Разтревожен е, че в тренировъчния процес състезателят е безупречен, уникален, добре се представя. На самото състезание обаче той не може да покаже половината от този капацитет. Защото има разлика от това да притежаваш умения и да ги приложиш на практика. Спортната психология работи точно за това.
Тя изучава психичните процеси, състояния, поведения и особености на личността на спортиста с цел повишаване на ефективността му. Спортната психология тепърва нашумява в България.
Обяснението е на специалиста в тази област Илияна Димитрова. Прави го в епизод №11 на образователно студио на НСК Олимп „Ще се срещнем на върха“. Илияна Димитрова е завършила клинична и консултативна психология в Софийски университет „Климент Охридски“ и спортна психология в НСА „Васил Левски“. Тя е когнитивно-поведенчески психотерапевт и хипнотерапевт. Работи на свободна практика и в футболния отбор на „Локомотив“ (Пловдив), както с деца, юноши и мъже и жени.
В България спортният психолог е търсен в последния момент, когато има натрупани загуби. Когато има някакъв проблем. Когато нещо се случва. Това не е правилно. За мен спортният психолог трябва да работи непрекъснато със състезателите, за да има някаква стабилност в работата.
Ако веднъж или два пъти се работи с даден състезател, ще има ефект, но той няма да е стабилен във времето. Защото даденият състезател има изградени модели на поведение и мислене. И съответно, когато се мине известен период от време, те се връщат със задна дата. Така че, трябва да има системна работа.
Най-малката възраст в школата на „Локомотив“ е 10-годишни деца. Треньорите ме търсят и за по-малки, виждайки че детето има някакви затруднения. Когато е тревожно. Когато разберат, че нещо се случва в семейната среда, семейната динамика. Съответно тя влия върху тренировъчния и състезателен процес.
При най-малките често работя със страховете им. Например треньор, който ми казва: Имам проблем с дете, което на всеки турнир иска родителите му задължително да са с него в една стая. Това е проблем.
Темпераментът е това, с което се раждаме. Това е начинът, по който реагираме поведенчески. Проявява се в игрите и в реакцията към околния свят. Темпераментът е особеност на централната нервна система. Тя се сблъсква с факторите на средата и съответно те въздействат. Важни са моделите на възпитание. Семейството е първата социализираща институция на детето.
Предстартовите състояния може да бъдат сухота в устата, треперене на тялото, дискомфорт в стомаха, позиви за уриниране, обща тревожност. Състезателят казва, че му се подкосяват краката. Не е речено, че спортистът трябва всичките да ги усеща. Работи се за тези състояния. При грешки. Работи се за вътрешния диалог, какво състезателят казва на себе си. Посредством психологически техники се променя нагласата, сменят се и усещанията. Работи се за изграждане на волеви качества, целеустременост, смелост, хъс, борбеност. Емоционален самоконтрол.
При професионалните спортисти се използват много по-ефективни стратегии за справяне от тези при юношите. Това идва от опита.
Децата са буквално като пластелин. С тях се работи по-лесно. Няма го критичният ум - да подлагат всичко под съмнение. Те са много по-внушаеми. Стават много по-мобилизирани, когато постигат резултати. Изпадат във възторг, когато виждат, че се приближават към целта.
При дамите, които са доста по-емоционални същества, се работи основно с емоциите и вътрешния глас.
Тя е разковничето, което поддържа резултата висок. Успява да задържи състезателя на високо ниво в спорта. Това е умението да се устиска на напрежението, на емоциите, на трудностите. Психиката е в основата. Психиката е фундаментът. Тя е предпоставката не само в тренировъчния процес, но и на състезанията. Треньорът трябва да познава характерът на своето дете.
Към тях се прибягва когато има и психическа и физическа умора. Прилага се автогенен тренинг, диафрагмено дишане, все повече нашумяващата водена медитация (провежда, насочвайки хората чрез гласа на учител или специалист по медитация, за да намерят спокойствие и вътрешен мир, за да продължат да напредват в живота си с твърди и сигурни стъпки – б. р.). Работи се и с хипнозата. Под хипноза се подават различни внушения, работи се с подсъзнанието и те вършат чудеса. Внушенията трябва да са на базата на разговора с човека. Когато човекът е много отпуснат, свръхазът - тази критична структура където постоянно има някакво съмнение, е занижена.
Това е много актуална напоследък тема. От прегаряне страдат не само състезателите, но и техните треньори. Нужно е да се направи балансов модел, работата е цялостна и завършена да се работи едновременно с треньори и състезатели. Ще се види как тези състезатели са предимно в дейността. Буквално. Тренировки, допълнително тренировки, училище, курсове и какво ли още не.
Днешните деца често ги съжалявам. Те нямат време за абсолютно нищо. Не е нормално да нямат време за игра. Да се скъсват от училище и тренировки. И в един момент идва прегарянето. Тогава трябва да се направи точно обратното. Човек трябва да знае това нещо, което зарежда батериите. Винаги препоръчвам на състезателите да измислят три неща. Това може да бъде някакво хоби, например.
Прегарянето се получава при перфекционистите. При тези, които искат всичко да е безупречно. Те не приемат грешката за опция. Нонстоп се трудят. А когато човек непрекъснато пресира тялото си, тялото намира начин да каже „стоп“.
Преди старта най-важното е овладяването на предстартовите състояния. Ако има сърцебиене, треперене, дискомфорт в стомаха, те пречат на представянето. Трябва да има контрол върху тези усещания.
За българския спорт категорично мога да кажа, че още няма ясна представа каква е ролята на спортната психология. Също и нуждата от такива специалисти. В световен мащаб е по различен ситуацията. Съпоставка не може да бъде направена. В Германия работих с футболен треньор, който ми сподели, че в по-добрите отбори всеки набор разполага със спортен психолог. Той работи, както с децата, така и с треньорите. Тук в едва няколко клуба има добре подготвен спортен специалист. Образователното предаването „Ще се срещнем на върха” се излъчва два пъти в месеца (през една седмица) в сряда вечер от 20:00 часа, на живо в канала ни във ФБ
Всички предавания от поредицата Ще се срещнем на върха (виж тук)
