Весела Димитрова: От дете исках да бъда треньорката, която учи гимнастичките да правят чудеса
В близо едночасово интервю в образователното предаване „Ще се срещнем на върха” треньорът извел българския ансамбъл до първо олимпийско злато в историята на художествената ни гимнастика – Весела Димитрова, говори искрено, директно и лично за живота си и всичко онова, което я е изградило като успешна личност, за професията „треньор”, за развитието на спорта и художествената гимнастика в частност, за ролята на родителите в успеха или неуспеха на децата им, за образованието на спортистите, за мотивацията им, принципите, по които тя подбира националните състезателки и още много теми с уроци в тях.
Израснала във Варна и направила първите си стъпки в художествената гимнастика именно там, Весела Димитрова разкрива, че далеч не е била най-талантливото дете. Наложило се дори да се търсят връзки, за да я приемат в спортно училище, защото била прекалено дребна. Но упоритото дете не се отказало, дори и след като собственият ѝ баща ѝ казал, че скача толкова високо, че и вестник трудно би минал отдолу. Сега Весела се смее на случката и благодари на родителите си за подкрепата. Именно с баща си Весела посещава всяко голямо състезание и прекарва часове наред в залата да гледа тренировките на големите звезди, когато са на лагер в Спорт Палас. Така малко по малко изучава в детайл спецификите на спорта, а след това и сама ги прилага… навсякъде.
„На Световното първенство през 1987 г. Мая Таскова се ядоса, счупи бухалките си и ги хвърли в коша. Аз отидох и започнах да ровя. Извадих ги, баща ми ги залепи и с тях започнах да се уча на гимнастика вкъщи. Изпотроших всички мебели.”
Но си струва. Няколко години по-късно е приета в националния ансамбъл и заминава за София, където живее сама и вижда родителите си два пъти в годината. Става световна и европейска вицешампионка, но още от дете мислите й са насочени другаде – към треньорската професия.
„Винаги съм искала не толкова да бъда гимнастичка, колкото да бъда треньорката, която да учи гимнастичките на чудеса.”, споделя Весела, а в очите ѝ още греят ентусиазъм и страст, въпреки всички покорени върхове.
Прави първите си стъпки като треньор в Пловдив, а целта ѝ е една:
Речено сторено. Весела постига целта си. Където и да работи, всеки знае, че това са нейните деца. Почеркът ѝ се откроява, а успехите са логичното продължение на работата ѝ. Благодарение на квалификацията си, Димитрова изпъква дори и в Швейцария – страна без каквито и да било традиции в художествената гимнастика, а момичетата, които тренира постигат рекордни класирания. И тогава най-логичното се случва – поканена е да бъде треньор на българския ансамбъл по художествена гимнастика. Връща се без да се замисли, а останалото е история и ще остане там завинаги.
Интересен е подходът на Весела Димитрова към тренировките. Първият съвет, който дава, е:
Освен всичко друго, треньор №1 на България за 2022 г. дава пълна свобода на въображението, а в тренировките и съчетанията момичетата често влизат в роли. Именно оттам тръгва и популярният израз на олимпийските шампионки „Подготвяхме се за космонавти.”
“Много съм емоционална и експресивна. Това се вижда дори на тренировките. Разказвам им истории. Искам да визуализират на какво трябва да приличат. Подготовката на космонавтите е желязна – тренират всичко – да спиш, да не спиш, да спиш надолу с главата, как да се храниш, да си здрав, да си смел – всичко перфектно. Това е професия, която шепа хора изпълняват. Моите гимнастички трябваше да имат ниво на подготовка, както физически, така и психически на тази шепа хора, които дръзват да летят в космоса.”
Освен дисциплината и усилената подготовка, Весела вяра, че друг фактор един екип да стигне върха е искреността. Тя самата е директна до болка със своите състезателки.
„Аз съм почти жестока. Няма смисъл да заблуждавам някого. Казвам на момента това, което не ми харесва и това, което трябва на секундата да се поправи,” признава Димитрова.
Но момичетата ѝ вярват и са готови на всичко за нея и успеха.
„Сега съм обградена от едни гимнастички, които са може би камикадзета, те са готови да скочат надолу с лавата, само и само да се получи техният елемент.”
За да намери правилния отбор, с който да спечели световната титла в дебютния сезон на ансамбъла и година след олимпийското злато, Весела сменя няколко пъти състава. Категорична е, че най-важното не са качествата и талантът, а желанието и работоспособността.
„Аз направих една грешка в началото с избора си на отбор. Подбрах много красиви, много талантливи момичета, с разкошна визия, но не бях убедена доколко са мотивирани и имат желание да успеят, така че това беше грешка от моя страна, че заложих на таланта, а не на мотивацията. След това много бързо се осъзнах и промених нещата, така че вторият ми избор наистина беше много по-правилен – заложих на момичета, които не са толкова талантливи, но са работливи. Всяка една е лимитирана физически, но това по никакъв начин не си личи, когато играят заедно, тъй като те наистина имат желание. Талантът не е нищо, не е и 1%, а 0.1% от целия процес. Отношението към работния процес и трудолюбието са всичко.”
Весела признава, че нивото на подготовка на момичетата, които влизат в национален отбор спада, а причините са комплексни. Има своите резерви и към отношението на родителите на децата, които се занимават със спорт. Съветът ѝ е да подкрепят, без да се намесват в тренировъчния или образователния процес на своето дете.
За възстановяването, правилното хранене, съветите към треньорите на подрастващи и тези на професионални състезатели, любовта към България и разочарованието от нагласата на хората – всичко това може да гледате в еп. 15 на образователното предаване „Ще се срещнем на върха”. Интервюто завършва с пожелание към младите спортисти, които са поели по тежкия път към върха. Там, на най-високия от тях, ги чака великата Весела Димитрова. Ще я срещнете ли?
Всички предавания от поредицата Ще се срещнем на върха (виж тук)
