Професор Свилен Нейков: Не е важно каква е тренировката, а активността по време на изпълнението
Идеалният вариант за състезатели, подрастващи спортисти и техните наставници да почерпят от извора успешната практика и знания е споделеният опит на тандем, достигнал до олимпийския и световен връх. Това правят един от символите на родното академично гребане Румяна Нейкова и нейният съпруг Свилен Нейков в шестото издание на образователното студио „Ще се срещнем на върха“. Инициатива е на НСК „Олимп“, а водещи и задаващите въпросите са неговите треньори.
Кой е най-важният фактор определящ успеха на спортиста? Каква е ролята на родителя? Защо едни състезатели реализират мечтите си, а други по-талантливи от тях не успяват? Значението на храната и почивката за състезателя. Това са само част от темите, които са обяснени в детайли в студиото с дължина над час и половина от Румяна Нейкова, която е последният олимпийски шампион на България – в Пекин 2008 г. Има още два медала от форума под петте преплетени кръга. Отличията й от планетарни първенства са 6, две от тях златни. Световният й рекорд стои неподобрен.
Всяка казана дума от проф. Свилен Нейков си заслужава да бъде чута внимателно и върната отново. Увлекателно, с примери от области извън спорта и неговата стихия – водата (освен гребец е и бивш плувец), доказаният специалист акцентира върху всички компоненти на треньорската професия. Показва значението на базисните за треньора предмети като физиология, биохимия, педагогика, психология, спортна медицина.
„Когато треньорът постави на първо място парите, той губи. Трябва на първо място за него да бъде спортният резултат. Да бъде търпелив десетина години. Да има подкрепата на родителите. После ще дойдат премиите за труда му. Другият път е треньорът да има 200 деца, да събира такси и да не очаква високи резултати“, обяснява Свилен Нейков.
Румяна Нейкова изтъква ролята на родителя на спортиста като изключителна важна.
„Всяко дете има талант в някаква посока и родителят трябва да развива този талант. Да бъде ангажиран. Не да оставя детето вкъщи, да не му обръща внимание, защото си има ангажименти. Да се успокоява, че когато то си е вкъщи е най-добре. А всъщност родителят се чувства най-добре. Родителят трябва да даде възможност на детето да спортува, да рисува, да ходи на различни занимания по интерес“, споделя носителката на три олимпийски медала, шест световни, два от тях златни.
Свилен допълва: „Родителите трябва да подкрепят децата, да не съжаляват за отделеното време, пропуснати часове в чакане от тренировки. Да бъдат търпеливи.“
Румяна продължава: „Бях по-висока и депресирана и майка ми търсеше среда и смяташе, че спортното училище ще ми даде нужното самочувствие. Подкрепата на родителите е много важна. Родителите да свикват, че нямат толкова свободно време. Имаше повече лагери отсъствия училище, но се изискваше материал от училище да не се изпуска. Да бъдем в ритъма. Като родители ние по-трудно, защото сме по-амбициозни.“
„Ясно е, че физиката тренировъчният състезателен процес, но не можем изберем родители, да кажем колко високо, колко тежко костно-скелетния апарат, казва Нейков. - Когато на състезание видиш усмивката на детето, друго не ти трябва. Зареден си с енергия да го направиш.
Пътят на треньора е да прави компромиси на всички нива – с родители. Съобразява се с отношенията между колеги, с условията на материалната база.
Тренировъчният процес е ритъм, който въздейства. Можем да въздействаме тренировъчния и състезателен процес. Качества, умения, навици - това може да направи треньорът. С материалната база ще се справим, ако не може едно, ще опитаме друго, ще направим съчетание със средствата за подготовка, за да постигнем нашата цел.
Това е треньорът – да има нюх, не само да му е написано черно на бяло, нюхът идва и с опита.“
„Важна е мотивацията на даден състезател. Как ще поеме пътя на спортист. В детска възраст нещата изравнени, всички ходят на училище имат ангажименти, не можем да кажем, че е напълно отдаден на спорта. Когато напуска сферата на образованието и става професионален спортист.
Специализирана тренировъчна дейност има режим, ритъм на работа и с него идват резултатите. А грешката идва, ако треньорът не е избрал спортния талант. Не го е открил в детска възраст. Обаче се оказва, че не само спортният талант е важен, а и вложеният труд. Имал съм състезателка, не толкова талантлива по отношение на качества, но с мотивация за работа и раздаване успя да стане световна шампионка. Говоря за Виктория Димитрова“, обяснява Нейков.
„Не е важно каква е тренировката, а активността на детето по време на изпълнението. Да го иска. Това ще му помогне и в живота. Първо изявяваш себе си, треньора, клуба, федерация, държава.
„В детска възраст много треньори изпреварват нещата. Наблягат на качества, не на техниката. Отделят децата от училището, говорим изобщо в спорта. Опитват се да ги отделят от учебния процес. Натискат повече като интензивност, това дава възможност да бъдат конкурентни.
Когато всички стават професионалисти е късно за техника. Форсиран е процесът. Няма какво да се добави, защото спортистите са изчерпани като интензивност, като скорост. Защото искаме да се докажем бързо, за да се докажеш като треньор. Почваме директно прескачаш се интервали, сърчицето, органите не са още готови. Ние форца! - пали се професорът. Като си работил само интензивност, не можеш да добавиш обем. Първо трябва обема с техниката и постепенно да добавиш двигателните качества. Това е принципът. Ние слагаме каруцата пред коня. Трябва треньорът да търси тези науки, които му дават основата в спорта и му помагат – физиология, биохимия, спорта медицина.“
Някои деца се развиват рано, други късно. Сигурно е, че изтърван ли е пубертетният период за развиване на издръжливостта, на аеробните възможности, после не чакай нищо. Много трудно без аеробни възможности можеш да го направиш голям двигател. Големи обеми, ниска интензивност. Силовата работа индивидуални, в тениса постоянно контузии в тениса, дължи се на големи прекомерни натоварвания, които получават детска възраст. Опираме физиологията, където много точно са описани етапите в развитието на детето.
„Заставаш на старта и те питат дали си готов, не дали си бил болен. Имал ли си проблеми с тренировката. Важна е целта. Заради нея се справяш с всички трудности“, категорична е Румяна Нейкова.
„Доверието треньор състезател изключително важно и се постига трудно. Обясняваш му колко е добър, той не може да повярва. Когато започне да получава резултатите от вашия труд, изведнъж по някой път казва на треньора какво трябва да се прав. Сменяме ролите. Това е трудният момент – да, можем след тренировка да хапнем заедно торта в сладкарницата, но в басейна трябва да се знае кой е управляващият и кой е управляваният“, споделя опита си Нейков.
„С тренировка компромис няма. Треньорът е започнал да мисли още когато е приключила предната. Дозата добре ли дойде? Поели повече? Можеше ли повече? На базата на информацията от хронометър, лактат и пулс треньор прави актуализация на следваща тренировка. И това е закон, продължава Нейков. - Големият състезател е труден последните 10 дни, защото очаква да гръмне пушката. Треньорът трябва доста да отстъпва. Издоил е млякото и внимава да не ритне канчето. Треньорът гледа тихо, кротко, само да постави състезателя на финала и от там да се гонят медалите.“
Звездата болест приземява след световна титла и изстрелва към нова Румяна Нейкова - един от символите на българското академично гребане.
Любопитната ситуация се случва след световната титла на Румяна Нейкова в Севиля през 2002 г., когато печели златото със световен рекорд, който и досега е неподобрен. Завладяна от триумфа и медийното внимание гребната торпила не тренира концентрирано и на пълни обороти в продължение на месеци. Следващата година обаче е олимпийска квалификация.
Свилен Нейков е изготвил силна програма - с участия на регати и Световни купи. Закупени са билети, трансферите по пътуванията са ясни, прекачването на лодката също. Перфектно.
„На първата регата през месец май Руми едва не припадна, посиня. Последни 100 метра. Спря разминаваха я някакви „лимонади“, както им викаме в гребането. Казах й: „Приключваме с всички пътешествия. Лодки обратно към България!“. Върнахме самолетните билети. Три месеца отново работа и пак стана световна шампионка (Милано 2003 г.). Лодката финишира по инерция. После кислородно дишане на апарати“, спомня си Нейков.
Преди награждаването звездата ни в гребането припаднала. Носели я в чаршаф.
Последните 10 минути на студиото изключително интересни за плувците, ритъм, енергоразход.
Образователното предаването „Ще се срещнем на върха” се излъчва 2 пъти в месеца ( през една седмица) в сряда вечер от 20:00, на живо в канала ни във Facebook и YouTube
Всички предавания от поредицата Ще се срещнем на върха (виж тук)
