Нешка Робева: Училището не развива умения, които спортът трябва да доразвие
Много са безценните уроци на Нешка Робева, от които може да се поучат младите треньори и състезатели. Споделените съвети в Епизод 2 на „Ще се срещнем на върха“, свързани с образованието и интелекта на състезателя, са сред тях.
Г-жа Робева няма нужда от представяне, но все пак правим кратка визитка за младите ни зрители. С нейното име са свързани най-големите успехи на родната художествена гимнастика и „златни момичета“ – Илиана Раева, Анелия Раленкова, Лили Игнатова, Диляна Георгиева, Мария Петрова…, както и развитието на спорта й последните 25 години на XX век в световен мащаб. Самата тя е медалист от планетарни първенства.
Изключителен работохолик и творец, Нешка Робева пълни залите и като хореограф, създавайки фолклорни танцови спектакли. Общественик е с изключително изразено чувство за справедливост.
„Интелектът от особено значение за спортиста. Може в някои области да е компетентен или изявен, но той има този интелект, който му помага в неговия вид спорт.
Развиване определени качества, внимание, периферно зрение, раздвояване внимание, сръчност - това са все качества, изискващи развит интелект.
Забелязвам през последните години, че нашето образование не развива определени качества в децата. На мен ми е трудно да обясня на едно дете как да анализира едно движение. Да го разчлени.
Казвам на децата, че бих се гордяла със себе си да успея да ги науча да учат! Не да повтарят! Ако научи дадено упражнение, ако го знае, ще може да се контролира по време на състезание да не сгреши.
А сегашните деца не може дори да се стигне до това понятие анализиране. Нямат това мислене. Не знаят как да разпределят вниманието си. Хвърчат уреди… Аз съм тренирала със затворени очи. Моите момичета, хвърляха бухалки и ги хващаха.
Съвременните деца са свикнали наготово. Чичко Гугъл снася наготово. А кой се грижи за интелекта на децата сега? Много четях като дете, но не литературата, която ме задължаваха.
Помагайки на моята внучка в онлайн обучението по литература, разбирам колко малко децата знаят. Колко неправилно ги учат и ги натоварват с неща, които няма да им вършат работата. Но училището не развива умения, които спортът трябва да доразвие.
И така на спорта се пада тази отговорна задача. Но не тази да вземе медал и кичи стените. А да подготвиш детето първо да има цел, да се стреми към тази цел. Не към миражния медал.
Първата цел е да заучи да прави сполучливи ходове. Да заучи комбинация от упражнения и така медалът идва сам. Всеки ден да преодолява, да учи комбинация от упражнения. Да постига резултат и медалът идва сам.
На децата не е ясен процесът. Трябва да е ясен на треньорите. А родителите трябва да се доверят на треньорите. При нас родителите много акъл дават. Защото, както по-рано казваха, че в България от футбол и медицина всички разбират, сега казват, че от спорт и медицина всички разбират.“
„За децата е полезно да имат повече умения, за да запазят интереса и развитието си. Не може да бъдат като коне с капаци. Това е моят опит. Големите достижения стават където има по-богата обща култура. Включих в заниманията балет, народни танци, съвременни танци. Върнах се към леката атлетика, плуването.“
„Мотивацията на спортиста е свързана с характера. Ако един състезател е мотивиран от родителя си и родител му говори медали, медали. Спортът не е това. По друг начин възпитавана в спорта. Старала съм се да възпитавам. Спортът трябва да те подготви за живота. Да се бориш най-вече със себе си. После ще победиш целия свят. Най-тежко е да преодоляваш себе си.
От всеки един състезател или спортист можеш да вземеш по нещо. Стига да го търсиш.
„Треньорът трябва да познава изключително добре състезателите си. Никога не съм разрешавала друг да съобщава жребия, теглен, ръководството предлага да разменя. Винаги съм казвала това, че е техният късмет. Анелия Раленкова 1984-а аз съм треньорът, аз да мога и добрата и лошия късмет. И с този първи номер стана първа.
Не съм разрешавала в тежки моменти друг да застане до състезателя ми. Държала съм да знаят, че споделям техния неуспех. При три еднакво подготвени състезателки, всяка готова за шампионка, винаги бях до тази, които изгубила. Всички са до тази, която е спечелила. Аз до загубилата.“
Имах щастието да работя в подходящо време, на подходящо място с подходящи хора. Имах условията да се развивам. Имах и доверието. Не зависех от това колко родители ще дойдат. Каква такса ще внесат.
Треньорството - това е ужасно тежка професия. При тава неблагодарна. Тя обаче е орисия. Треньорът трябва да може да преодолява всички трудности, да живее със спорта. Спортът изисква професионализъм, специално в художествената гимнастика познания и в други области – музика, танц, изкуството, драмата, актьорското майсторство. В плуването други ся компоненти, които трябва да се изучават.
Пред треньора не трябва да тегне мисълта накъде с тази треньорска заплата? Дали утре ще затворят залата. Няма държавна политика в спорта. Всичко пада върху треньора.
В крайна сметка треньорът трябва да е роден за треньор. Да понася абсолютно всички несгоди, докато дойде времето, а то може и да не дойде, когато ще бъде голям.
„Сега децата ги водят на по 3 години в залата. Питам родителите: „Памперси носите ли?“. Защо е това. Нашите млади треньори въвеждат за 8-годишните такива изисквания, за да ги направят трябва да започнали 6 г. постигнеш на 8, но съобразено ли е с анатомия, психика. В спорт няма медицински надзор, както би трябвало Не можем да натоварваме, трябва да изживее детството си.
Едни от най-ценните съвет като треньор получава от Иван Абаджията. Счита Папата на щангите за свой учител. А най-ценният съвет е да пази възпитаничките си от звездоманията. Дава й го след европейското първенство през 1980 година, когато гимнастичките ни печелят всичко.
Ценен съвет на Абаджиев за Робева е и този: „Нешка, всеки път, когато отидеш на голямо състезание, измисли нещо ново, за да ги изненадаш. Ако не можеш, измисли ново трико.“
Робева е категорична, че треньорът никога не трябва да се успокоява, че не може да бъде достигнат. Особено в нашето съвремие, когато всичко излиза на мига в интернет. Може да бъде гледано под различни ъгли и анализирано.
„В спорта има късмет, но той е един процент. При тренировките обаче няма „днес имам ден, утре нямам“. Всеки ден трябва да изпълняваш своя план. Няма значение дали ще го изпълниш за 3 или 6 часа, ти преодоляваш и вървиш напред“, категорична е именитата треньорка.
Няма как в студио водено от треньори по плуване да не зададе на г-жа Робева въпрос, свързан със синия спорт. Разкрива, че единственият изпит, за който са и ходатайствали във ВИФ (сега НСА) е практическият по плуване. Била го оставила за накрая.
„Тръгвах в този ъгъл на басейна и завърших в оня. Като ютия съм, смее се Робева. - Давила съм. Бях смела, в Дунава съм се учила да плувам. Но веднъж като завлече… След първото давене се отказах.“
Образователното предаването „Ще се срещнем на върха” се излъчва 2 пъти в месеца ( през една седмица) в сряда вечер от 20:00, на живо в канала ни във Facebook и YouTube
Всички предавания от поредицата Ще се срещнем на върха (виж тук).
