Звездата на българското карате Ивет Горанова и треньорът й Ангел Ленков:
Вярата е най-ключовият момент за успеха на спортиста. Това заявяват в един глас олимпийската шампионка по карате Ивет Горанова и нейният треньор Ангел Ленков в епизод 13 на образователно студио на НСК „Олимп“ „Ще се срещнем на върха“.
Вярата и мотивацията са основните теми, за които говори в телевизионното студио на плувния клуб най-успешният спортен тандем на България през 2021 г. Доказали са върху себе си, че ограниченията в ума, които сам си поставя спортистът, може да попречат за постигането подставените цели. Нещо повече – отказът да се справи с трудностите създава у спортиста пораженчески дух, който ще му пречи и в живота.
„Медалът идва и си заминава. Най-важното е да останем добри хора. Тренираме карате, за да станем по-добри каратисти. Станем ли по-добри каратисти, ще станем по-добри хора. Станем ли по-добри хора, ще направим света по-добър“. Това е водещият принцип, на който Ангел Ленков учи звездната си шампионка.
Ивет Горанова покори олимпийския връх в Токио 2020. И то при дебюта на каратето на най-големия спортен форум на планетата. Европейска шампионка е, има медал от световно първенство (бронз). Спортист №1 на България. Торнадото от Долна Митрополия, която на 6 март ще навърши 22 години, е извоювала над 220 медала в колекцията си. А какво е разковничето за тяхното спечелване вижте в епизод 13 на образователно студио на НСК „Олимп“ „Ще се срещнем на върха“.
„Играх 6-7 години народни танци. В народните танци всичко зависеше от целия екип, от работата на всяко едно момиче. В каратето се влюбих веднага, защото е индивидуален спорт. При него всичко зависи от теб. Какъвто труд положиш, това ще получиш.
Когато започнах да печеля медали, видях, че има положителен резултат и му се посветих. В каратето има много дисциплина. Това не е спорт, а бойно изкуство. Имаме определени правила, които се спазват строго. Започват още с влизането в залата. Влизайки, трябва да се поклониш. Когато сенсеят влезе, тренировката спира и всички отново се покланят - на учителя. Каратето ме е научило да бъда упорита, да бъда борбена. Да не се отказвам от целите си.“
На въпроса какви качества трябва да притежава един треньор, за да изведе състезателя си до световния връх, Ивет Горанова отговаря: „Да бъде много търпелив. Да има вяра във възпитаника си. Имало е много моменти, в които съм го разочаровала и самата аз не съм вярвала, че ще успеем. Винаги е гледал с позитивизъм и никога не се е отказвал от самата мен.
Имало е моменти, в които не сме се разбирали, но това е нормално във всеки подобен тандем. Особено при нас – работим само двамата и тотално сме отдадени един на друг. Заедно сме 99 процента от времето си. Имаме различно мнение по някои теми, но в крайна сметка вземаме правилното решение, а не кой е прав. В доста от случаите треньорът ми дава предимство, за да се чувствам спокойна“.
Треньорът Ангел Ленков допълва: „Трябва да проумееш, че не е важното да си прав, да има авторитаризъм в отношенията треньор-състезател. А да има респект един към друг. Знаем ли каква ни е целта, винаги ще намерим решение. Ще намерим път един към друг.
„Не само за Ивет, но и за спортистите най-трудното предизвикателство е да повярват в себе си. Проблемът не е в техниката, в тактиката, а е емоционален. Когато спортистът е уверен в себе си, може да постигне всичко“, категоричен е Ангел Ленков.
Щом Ивет печели олимпийската квота за Токио, си дава един ден почивка. Не иска да мисли за игрите. Иска да се порадва на момента. Веднага след този ден обаче започва да се настроява, че самото й участие в Токио не е достатъчно. Че не трябва да се задоволява само с този резултат – класирането на най-престижния спортен форум.
„Веднага си поставих нова цел – златото. И това ми помогна да вървя напред. 20 дни преди олимпиадата казах на треньора ми, че съм готова за състезанието. И нямах съмнение в себе си. Вярата е най-ключовият момент за успеха на спортиста“, продължава Горанова.
„Когато състезателят знае какво трябва да прави в труден момент, не е нужно да се намесва треньорът. Види ли обаче треньорът, че състезателят му не е уверен, той трябва да вземе диригентската палка и да му каже да прави това, което смята за правилно. Ти (треньорът) си сигурен, ти знаеш пътя, знаеш начина. Състезателят трябва да те слуша. Когато състезателят няма решение, треньорът има решението. Ако между треньор и състезател има вяра и синергия, спортистът ще вземе тази помощ и ще успее. Това направихме, когато Ивет се беше обезверила на решителния олимпийски квалификационен турнир във Франция.“
„Когато правиш нещо многократно едно и също всеки ден, отделно стреса от очакванията, имаме нужда да се очистим. Ако пуснеш състезателя да си почине 2-4 дни, няма да му падне формата, щом е натрениран, това няма да му попречи. Може да има по-добър ефект да се реализира.“
Обкръжаваща среда е от изключително важно значение за тренировъчния режим и реализация на спортиста. Винаги ще се намерят приятели или „доброжелатели“ да те отклонят от пътя - с покани за купони и развлечения. В такъв случай как постъпва треньорът?
Ангел Ленков търси нова среда за Ивет. При това конкурентна среда. „Важно е там където тренира да се чувства спокойна и нивото да е високо. Това намерихме в Сърбия“, обяснява Ленков. И допълва, че тамошната треньорка дълги години е в националния ни отбор. Нейната състезателка също става олимпийска шампионка в Токио.
„Идвало ми е много пъти да се откажа. Дори преди квалификационния турнир в Париж. Предстоеше европейско първенство, отидох с нагласата да стана шампионка, а загубих третата среща останах без медал. Това беше най-голямата дупка, в която съм изпадала. Не исках да тренирам, не ми се влизаше в залата. Въпреки че имах 10 дни до квалификацията, треньорът ми даде 3-4 дни почивка. Той беше човекът, който ми говореше всеки ден, за да ме мотивира. Търсеше начини. И ги намери. Свърза се с мотивационния ми треньор Моузес Налока. Двамата ми помогнаха да стъпя на тяхната вяра и да се справя“, казва Горанова.
Мотивационният треньор на Ивет - Моузес Налока, работи с целия национален отбор на България, а Ангел Ленков е толкова впечатлен и развълнуван от въздействието на методите му, че се разплакал. На семинара мотивационният треньор казвал на нашите каратеки да вярват в себе си абсолютно. На Ивет - да визуализира златния олимпийски медал. Пътя към него, всяка една малка стъпка. Да не поставя под съмнение, че медалът не е неин.
„Беше важен механизмът какво правим, когато сме под стрес. Човек винаги е под стрес нощта преди да излезе да играе. И нашият мотивационен треньор ни казваше да сложим в клетка мозъка, който го саботира. И когато си толкова натрениран всичко се получава. Не трябва да мислиш преди всяка среща. Спираш да мислиш и нещата тръгват като на лента“, уверила се е Спортист №1 на България.
Самият ментор Моузес Налока споделя впечатленията си за Ивет след мотивационните речи: „Разликата между Ивет и останалите беше, че на първо място тя беше готова да слуша. На второ място тя премина всичко това емоционално, почувства го със сърцето си. Вярваше в него. И остана само една крачка – да го реализира. Да приведе в действие това, което го е чула. Много хора слушат, но ако не почувстват и не приведат в действие не става, както се получи при Ивет.“
„Налока успява да ти бръкне в мозъка, да ти промени мисленето. Да превърне невярата във вяра. Първо искаше да изчисти всичките ми лични проблеми, да няма нещо което ме кара да се чувствам зле вътрешно. Не искаше да мисля за нищо друго, освен за поставената цел. Българите казваме не ни е нужен такъв човек. Че сами си се справяме. Ако българските спортисти започнем да работим с психолози, с мотиватори, ще преминат на по-високо ниво“, казва още Ивет.
„Когато един състезател вземе важните медали, федерацията му помага, министерството му помага. Идват спонсорите. Нещата се нареждат. След като Ивет спечели през 2018 г. първия си голям медал - стана трета в света за жени в Мадрид, нашата федерация получи много добър бюджет от Спортно министерство и бяхме обезпечени за всички лагери, пътувания. И сега е така“, обяснява финансовата част от подготовката треньорът.
"С болшинството спортисти обаче не е така. Повечето родители не могат да поемат финансово толкова много лагери, състезания и трябва странична помощ. Трудно е когато завършиш училище и се чудиш накъде да поемеш. Започваш да се занимаваш с нещо, в което имаш бъдеще или търсиш финансова стабилност. Така е във всички спортове. Тогава е моментът, когато клубове, федерации трябва да подкрепят, за да останат състезателите в спорта“, допълва по темата Горанова.
Всички предавания от поредицата Ще се срещнем на върха (виж тук)
