Станка Златева: Треньорът е като родител, но на много деца!
Ако има спортна личност в българския спорт, която на мига да асоциираме с израза „мъжко момиче“, то това е символът на женската борба Станка Златева. Торнадото от сливенското село Крушаре тръшкаше на селските мегдани 140-килограмови мъжаги, но по-важното беше, че заради таланта, трудолюбието и голямото си сърце успя да обърне предразсъдъците, че за жените няма място на тепиха. Превърна се в пионер и символ на женската борба.
Характер, цел, постоянство – това са компонентите, които Златева изтъква, че правят големия шампион. Препоръчва на младите спортисти в Епизод 5 на образователното студио на НСК Олимп „Ще се срещнем на върха“.
Треньорският тандем на клуба Емил Милков/Николай Молов пътува до Сливен, където зададе въпросите в залата по борба на носителка на два сребърни олимпийски медала, петкратна световна и шесткратна европейска шампионка.
И още – Станка е първата българка, участничка на олимпийските игри в женската борба (2004). Първата българска световна шампионка по борба (2006). Победител е във ВИП Брадър 2013 г. Три пъти „Спортист №1 на България е“.
И един любопитен момент от изповедта й пред студио „Ще се срещнем на върха“ – първият спорт, с който започва да се занимава системно шампионката е модерният петобой. Личният й треньор Демир Демирев я убеждава и насочва към женската борба. А тя дори не знае, че има такава.
„Няма как един спортист от днес за утре да стане голям. С години той трупа опит, работи върху психика си. Трябва да се научи, че трябва да си повярва. Че може“, споделя Златева.
„Това е мотивацията, че когато си на върха, получаваш и награда. Аз съм от село, от бедно семейство и този спорт ми помогна да си оправя живота. Да живея по различен начин. Спортът ми е дал всичко.“
Златева може да говори по тази тема от позицията на успешен състезател, но и като треньор.
„Разликата е в характера. Всеки може да бъде добър – в залата за борба, на терена. Важен обаче е характерът. Да устоиш на стреса, на напрежението, на конкуренцията, обяснява Златева. - Има хора, които се отличават от другите. Всички тренират. И други са давали същия труд, но този характер, който ги е изправял на преден план, когато е било нужно, при тях не се е получил.
Трябва да се абстрахираме от това кой какво мисли. Има завистливи. Така е в живота. Когато обаче спортистът има дадена цел, трябва да се абстрахира и да продължава. Да си гледа в неговото канче и неговият път.“
От 3 години Станка Златева е треньор. Има шампиони. И балкански. Но по думите й още не могат да си повярват. Не могат да осъзнаят.
„Трудно им е да повярват в себе си. Викала съм психолог за групите ми (в различни възрастови групи), да поработи с тях. Малки са, ще трябва време, да си повярват.“
„Откакто сме в пандемията, освен в клуба състезателите ми нямат сблъсък. Да видят къде са. Да се преборят с други. Преди това нямаше народни борби, където да ми се обадят и да не сме отишли. На терена или на тепиха – там винаги има сблъсък.
В момента децата стоят в летаргия. Стоят не знаят дали да тръгнат напред. На състезания стават други, мотивацията е друга.“
Всеки голям спортист се готви и знае своята голяма цел. На състезания не комуникирах с останалите състезателки. Избягвах ги. После независимо дали побеждавах или губех си говорехме. С моите противничка съм приятелка извън тепиха.
Когато си на тепиха обаче си е война. Научила съм го от моя треньор Симеон Щерев. Този, който е по-мотивиран, без значение от атаките на противника, ще победи.“
„Треньорът трябва да може да мотивира малкия спортист, но не и да го притиска на всяка цена. Няма невъзнаграден труд.“
„Винаги съм казвала, че най-трудолюбивите деца са тези от селата. Те водят друг начин на живот. По-спокойни са. В града е друго - новите дрехи, телефони, гъзарска работа.
„А децата от селата се придвижват всеки ден със студени автобуси. Трудят се от малки, имат други навици. Колкото и да ги натиснеш, повече ще държат. Радвам на родители, каращи децата си да работят. Да ги учат да имат отговорност към животните.“
„Вижда се в родителите. Стараят се на децата да не липсва нищо. Ако не вземеш хубав телефон, дънки ще се подиграват на децата им. Светът е материален. Изискващ. Въпреки всичко и възможностите си, хората се трудят, гледат не лишават нищо. Но не осъзнават че те самите не се стараят. Това презадоволяване на децата, че знаят, че имат, води до това да не се борят за нищо.
Моето поколение и по-старото беше друго. Борехме се за 20 стотинки, за да си купим сладолед. Сега родителите може да нямат, но са длъжни да осигурят на детето, само и само да има то. А не трябва да им се дава на готово. То и на големите не трябва. Трябва да се бори, за да го оцени.“
„Да имам цел и да бъда трудолюбива. Талантливите спортисти са много, но мързеливите таланти няма как да успеят.“
„Когато започнах треньорска работа, си мислех, че ще е готино. Ще е забавно. А всъщност имаш толкова много отговорности, трябва да работиш с различни характери.
Ти си като родител, но не на едно дете, а колкото ти е групата. Тежка работа. Такива хора трябва по-рано пенсия, защото се изразходват. Носят отговорност.
Свършваш тренировката, търсят те по телефона. Учителската професия също е много тежка. Преди учителя ще те набие. После баща ти ще те нашамари. Сега детето ще се оплаче на бащата. И не можеш да направиш нищо.“
„Треньорът е като родител. Трябва да има пет идеи напред какво ще тренира състезателят му. Кога да го напъва, кога да те отпуска. С какво ще се храни. Аз имам състезатели в пет различни възрасти – едните работят с щанги, другите свалят килограми... Това не е като учителят по физкултура – да хвърли една топка.
Треньорите са ощетени като заплащане. Той е педагог, специалист. Трябва така да бъде обезщетен, че да не го е срам, че носи скъсани дрехи. Авторитетът му страда. Ако дойдеш с ладата, скъсани маратонки, а бащата на състезателя ти има мерцедес, какво да му кажеш на състезателя.
Треньорът трябва да има самочувствие. Да може да води.
Учителите по спорт, вземат по големи заплати от треньорите в отделните спортове. Учителите работят до 5 часа, дават го по-леко с топката. Треньорите са на линия събота, неделя, вечер. Не им се плаща.
На мен ми е дадено нещо и аз трябва да го върна. Да дам на децата знания. Кефя се.“
„По-лесно е да си спортист, да мислиш само за себе си. Треньорът е ангажиран не само за тренировката, а трябва да мисли за всичко останало.“
Образователното предаването „Ще се срещнем на върха” се излъчва 2 пъти в месеца ( през една седмица) в сряда вечер от 20:00, на живо в канала ни във Facebook и YouTube
Всички предавания от поредицата Ще се срещнем на върха (виж тук)
